Какво представлява защитата в облака?

Ефективна стратегия за защита в облака, която често включва платформа за защита за нативни за облака приложения (CNAPP), предоставя стабилна защита за чувствителни данни, приложения и инфраструктура, така че организациите да могат безопасно да използват мащабируемостта, гъвкавостта и ефективността на изчисленията в облака, като същевременно намаляват рисковете и адресират съответствието.

Внедряването на защитата в облака предоставя следните ползи:

Ефективност на разходите. Чрез минимизиране на нуждата от локална инфраструктура за защита и разрешаване на автоматизирано откриване на заплахи, защитата в облака намалява оперативните разходи, като същевременно увеличава ефективността.

Подобрено сътрудничество. Защитените механизми за управление на достъпа и шифрованите комуникационни канали насърчават безпроблемното сътрудничество между екипите, независимо от местоположението.

По-защитено разработване. Защитата в облака предотвратява уязвимости, неправилни конфигурации и тайни в кода, като същевременно защитава веригата за доставки на софтуер през целия жизнен цикъл на разработване.

Намален риск. Проактивното мониториране и автоматизираното управление на риска минимизират потенциалните повърхности на атака и подобряват цялостното положение на защитата.

Подобрена защита на данните. Разширените контроли за шифроване и достъп помагат за защитата на поверителните данни от неупълномощен достъп и пробиви.

По-бързо отстраняване на заплахи. Автоматизираните механизми за откриване и отговор дават възможност на организациите да идентифицират и отстраняват заплахи в реално време, като минимизират потенциалното им въздействие.

Подобряване на откриването и отговора на заплахи. Управляваното от ИИ разузнаване за заплахи помага на организациите да откриват и смекчават сложни атаки, например уязвимост от нулевия ден и рансъмуер.

Видимостта на поверителните данни. Защитата в облака предлага задълбочени прозрения за местоположения на чувствителни данни, модели на достъп и потенциални рискове, подобрявайки управлението.

Защитата в облака е от решаващо значение за защитата на чувствителните данни и приложенията, хоствани в среди в облака. Тъй като фирмите все повече за съхранение, обработка и сътрудничество разчитат на облака, те са изправени пред рискове като неупълномощен достъп, пробиви в данните, изтичане на данни, както и кибератаки.

Ефективната защита в облака включва мерки като шифроване, контроли за достъпа, откриване на заплахи в реално време и отговор, за да помогне за защитата на чувствителната информация и поддържане на целостта на критично важните приложения. Решенията от край до край, които защитават среди с множество облаци, също са от съществено значение.

Генеративният ИИ става важен инструмент за защита на облака. Генеративният ИИ открива и реагира на заплахи в реално време, като минимизира риска от пробиви в данните. Освен това подобрява разузнаването на заплахите чрез анализ на големи количества данни за идентифициране на модели и аномалии, които традиционните мерки за защита може да пропуснат.

Стабилната защита в облака помага на фирмите да подобрят видимостта в своите среди и да избягват прекъсвания или бързо да се възстановяват от тях, помагайки за намаляване на времето на прекъсване и поддържане на непрекъснат достъп до критично важните системи и данни. Тази устойчивост е от съществено значение за поддържането на доверие с клиентите и осигуряването на дългосрочен успех.

Защитата в облака се напътства чрез въвеждане на защита по-на ранен етап, предприемане на проактивен подход за непрекъснато намаляване на рисковете и по-бързо отстраняване с единна защита.

Защитата в облака разчита на набор от инструменти и технологии, предназначени да защитават ресурсите. Тези включват защитни стени за защита на мрежата, криптиране за осигуряване на данни в движение и в покой, както и системи за управление на самоличността и достъпа (IAM) за контрол на разрешенията на потребителите. Системите за откриване и предотвратяване на проникване (IDPS) наблюдават среди в облака за подозрителна дейност, докато проверките на защитата на крайна точка служат да се гарантира, че устройствата, които осъществяват достъп до облака, са защитени.

Друг подход включва генеративна платформа за защита за нативни за облака приложения (CNAPP) с подкрепа на ИИ в облака. CNAPP действа като единен команден център, в който множество решения за защита в облака се консолидират на едно единствено място. Това включва управление на положението на защитата в облака (CSPM), защита с DevOps с множество канали, cloud workload protection platforms (CWPP), откриване и реакция в облака (CDR), управление на правомощията за инфраструктура в облака (CIEM) и защита на мрежата на услугите в облака (CSNS). CNAPP открива и намалява уязвимостите през целия жизнен цикъл на софтуера, като осигурява стабилна защита срещу развиващи се заплахи. CNAPP използват генеративен ИИ за предоставяне на аналитични данни в реално време, автоматизирано откриване на заплахи и проактивно управление на риска, намаляване на повърхността на атаката и подобряване на устойчивостта в динамични среди, нативни за облака.

Необходими са ясни правила и процедури за защита в облака. Организациите трябва да установят правила за достъпа до данни, съхранението и споделянето им, така че служителите и партньорите да следват най-добрите практики. Редовните оценки на защитата и проверките идентифицират уязвимостите, докато плановете за отговор на инциденти поддържат бързи действия по време на пробиви в защитата. Правилата включват и мерки за съответствие, за да отговарят на законовите и регулаторните стандарти, както и процедури за редовно създаване на архивни копия, които да помагат за възстановяването на данни в случай на атака или отказ.

Защитата в облака е изградена върху модел на споделена отговорност, който разделя задълженията за защита между доставчика на услуги в облака (CSP) и клиента. CSP обикновено носи отговорност за защитата на инфраструктурата, включително хардуера, работата в мрежа и центровете за физически данни. Клиентите, от друга страна, носят отговорност за защитата на собствените си данни, приложения и потребителски достъп. Например в среда на софтуер като услуга (SaaS) доставчикът защитава самото приложение, но клиентът трябва да управлява потребителските разрешения и да защитава данните им в приложението. Този подход за сътрудничество позволява на двете страни да допринасят за стабилно положението на защитата.

Чрез интегриране на усъвършенствани технологии, прилагане на всеобхватни правила и спазване на модела на споделена отговорност, защитата в облака създава гъвкава среда, която защитава от съвременни киберзаплахи.

Въпреки че предлагат мащабируемост и гъвкавост, хибридните среди и средите с множество облаци също така въвеждат рискове и заплахи за защитата. Ето някои често срещани предизвикателства:

Разширена повърхност на атака. Развитието на нативно за облака разработване означава, че данните, приложенията и инфраструктурата все повече се разпространяват – а това създава повече входни точки за, които да използват атакуващите.

Нови повърхности на атака, произтичащи от генеративен ИИ. Въпреки че може драстично да увеличи продуктивността, генеративният ИИ освен това има потенциал да създава рискове за защитата, включително случайна експонация на данни. Хората, които качват поверителна информация, за да обучават генеративни модели на ИИ, могат по невнимание да разкрият критични данни.

Пробиви и изтичане на данни. Съхранението в облака и базите данни са често срещани цели за атакуващите. Неправилни конфигурации, например оставяне на поверителни данни в публични набори, слабо шифроване или компрометирани идентификационни данни, може да доведат до пробиви в данните или случаи на изтичане на данни.

Развиващите се разпоредби за съответствие. Ако променящите се разпоредби не се спазват, това може да доведе до големи глоби, правни санкции и загуба на доверие на клиентите. Средите с множество облаци увеличават сложността с модели на споделена отговорност и различни стандарти за защита в различните CSP.

Грешки в конфигурацията на облака. Неправилни конфигурации в услугите в облака – поради неправилен контрол на достъпа или липса на опит или контрол – могат да доведат до пробиви в данните и нарушения на съответствието. Примери за грешки в конфигурацията включват незащитени набори за съхранение, прекалено допустими правила за IAM, или изложени конзоли за управление.

Заплахи от вътрешен риск. Заплахи от вътрешен рискЗаплахите от вътрешен риск – независимо дали са злонамерени или случайни – представляват значителни рискове. Служителите, изпълнителите или партньорите с привилегирован достъп до среди в облака могат умишлено или неволно да разкрият чувствителни данни, да нарушат настройки за конфигуриране или да въведат уязвимости.

Защитата в облака изисква набор от специализирани инструменти и технологии за справяне със заплахи в различни среди. Ето един общ преглед:

Платформа за защита за нативни за облака приложения (CNAPP). CNAPP е унифицирана рамка, която интегрира множество компоненти за защита, за да осигури цялостна защита в нативни за облака среди – от разработването до времето на изпълнение. CNAPP включва:

• Управление на положението на защитата в облака (CSPM)Управление на положението на защитата в облака (CSPM) за идентифициране и лекуване на неправилни конфигурации, проблеми със съответствието и рискове в инфраструктурата в облака, за да се поддържат средите защитени.
• Защита на инфраструктура като код, която поддържа защитени конфигурации в шаблони, като открива уязвимости и прилага правила преди разполагането.
• Управление на положението на защитата на данните (DSPM), което се фокусира върху откриването, класифицирането и защитата на чувствителни данни в среди в облака, за да се предотврати неупълномощен достъп и изтичане на данни.
• Защитата DevOps с непрекъснато интегриране и непрекъсната доставка (CI/CD) за подсилване на каналите за защита на жизнения цикъл за разработване на софтуер чрез интегриране на проверките за защита в каналите на CI/CD, включително сканиране на зависимостите и оценки на уязвимостите по време на изпълнение за управление на уязвимости.
• Управление на положението на защитата (AI-SPM), което използва ИИ за прогнозиране, откриване и реагиране на заплахи в реално време, предоставяне на разширени аналитични данни за риска и автоматизирано лечение.
• Управление на правата за достъп до инфраструктура в облака (CIEM) и управление на експозицията, за да се управляват и ограничават превишените разрешения в облачните среди, намалявайки повърхността на атака чрез предоставяне на достъп само с минимални права.
   

Информация за защита и управление на събития (SIEM). SIEM обединява, анализира и корелира регистрационни файлове и събития, свързани със защитата, от множество източници, за да предоставя наблюдение в реално време, откриване на инциденти и отчитане на съответствието.

Разширено откриване и реакция (XDR). XDR обединява откритията на заплахи, отговора и отстраняването на проблеми в крайни точки, мрежи и облачни среди, което дава възможност за цялостен поглед върху атаките и по-бързи времена за реакция.

Системи за откриване и предотвратяване на проникване (IDPS). IDPS наблюдават и анализират мрежовия трафик за подозрителна дейност, като идентифицират потенциални прониквания или нарушения на правилата. Механизмите за предотвратяване блокират откритите заплахи в реално време.

Платформи за защита на крайни точки (EPP). EPP защитават устройства, свързани към среди в облака, като защитават от злонамерен софтуер, рансъмуер и неупълномощен достъп. Разширените платформи включват анализ на поведението и машинно обучение за подобрена защита.

Защита от загуба на данни (DLP). Инструментите за DLP предотвратяват достъпа до чувствителни данни, както и споделянето или предаването им по неупълномощени начини. Те прилагат правила за данните в покой, в движение или в употреба, които поддържат съответствието и намаляват пробивите в защитата.

Endpoint detection and response (EDR). EDR е решение за защита, което следи и анализира дейността на крайните точки в реално време, за да открива, проучва и отговаря на заплахи, например злонамерен софтуер, рансъмуер и неупълномощен достъп.

Управление на нивото на уязвимост в сигурността (SEM). SEM обогатява информацията за активите с контекст на защитата, който помага за проактивно управление на повърхността на атака, защита на критични активи, както и проучване и намаляване на риска от експонация.